25 минути на Борисов, които разтърсиха държавата  

Вече 10 дни изминаха от гръмотевичната 25-минутна реч на Бойко Борисов пред по-първите хора от ГЕРБ, а ехото ѝ не заглъхва. Преди 33 години подобен ефект имаше една историческа пресконференция на тогавашния президент Жельо Желев на т. нар. Боянски ливади в резиденция „Бояна“. С нея той абсолютно изненадващо свали правителството на СДС с премиер Филип Димитров. Така и не се разбра докрай с какво го бяха обидили толкова д-р Желев, та да принуди правителството на собствената си партия, с чиито гласове бе станал държавен глава, да поиска вот на доверие, да го загуби и да отиде в историята. И БСП, която през ден я пращаха в Сибир, изведнъж възкръсна и пак се върна във властта.

За разлика от Желев при Борисов знаем причината за неговия гняв – погромът на ГЕРБ на емблематичните местни избори в Пазарджик, спечелени убедително от „ДПС-Ново начало“. Другата разлика е, че въпреки първоначалния шок гневът на Борисов няма да има чак такива разрушителни резултати като Боянските ливади навремето. Факт е обаче, че той разтресе из основи държавата и партиите.

Първи удара посрещнаха депутатите и министрите на ГЕРБ. Те, вцепенени, наблюдаваха как лидерът изсипва огън и жупел върху главите им, дълбоко наранен от сензационната загуба на местния вот в Пазарджик, където партията му се свлече до шестото място. Нещо, което доскоро би се взело за виц или за фалшива новина. Разтреперените министри и депутати покорно приемаха неласкавите оценки за работата на управленската коалиция, на която тяхната партия е мандатоносител. Накрая бяха засилени по районите си да търсят причините за провала и да стягат местните партийни структури.

Това обезлюди парламента, кворумът изчезна и парламентарната република остана без най-важната си институция. А пък самата институция е на път да остане без своя председател. Смяната на доц. Киселова бе изрично поискана от лидера на ГЕРБ по ултимативен начин към неговите депутати. БСП си затраяха в името на по-голяма цел, в името на стабилността на държавата и на петте им министри. При това положение какво тук значи някаква си Киселова?

Правителството също излезе от строя. То спря да работи, защото министрите се чудеха дали са още министри, а една част от тях зарязаха министерските кресла и хукнаха по провинцията да укрепват партийните структури. Драмата на номиналния министър-председател пък бе тъжна гледка. Изведнъж той слезе на земята. Снимките с европейските лидери, че дори и със самия Тръмп, останаха надалече. Пред него сега бе жестоката реалност и той понасяше стоически справедливите критики на своя патрон, инсталирал го на поста.

Външният министър бодро докладва, че партийните структури били железни. Само че дали депутатите добросъвестно са докладвали на шефа за състоянието на структурите, както той им заповяда? В Габрово например е обявено, че местният депутат на ГЕРБ се среща с граждани. На снимката обаче се вижда, че на срещата от 15 „граждани“ 11 са общински съветници от ГЕРБ. Въпреки железните структури обаче има знаци, че за партията, завоювала почетното 6-о място на изборите в Пазарджик, наближават големи промени. Първи изгърмя организационният секретар на ГЕРБ Паунов. Изпълнителната комисия научи от самия лидер, че напролет ще бъде основно ремонтирана. При едни нови избори сериозни размествания ще има и в самия депутатки корпус.

Министърът на вътрешните работи се размина на косъм. Гневът на лидера не го подмина и в един момент изглеждаше, че и той ще стане курбан. Командировката му във Вашингтон бе прекратена и той разбра, че шефът му иска някой да поеме вината по линия на МВР за злополучните избори в Пазарджик. В крайна сметка пешкира опра само началникът на РПУ-то. Но и да беше уволнен, едва ли много хора в МВР щяха да разберат или пък да се развълнуват – там министрите и главни секретари толкова често се сменят, че вече са им загубили края.
От гнева на Борисов големите губещи се очертава да бъдат пак ПП-ДБ. Въпреки голямата им радост, че са втори в Пазарджик, а ГЕРБ чак шести, в национален план ГЕРБ пак са първи с двойна преднина пред тях. Но по-интересното е друго. Ако не се стигне до нови избори, а се преформатира кабинетът, избирателите им с основание ще ги питат – щом толкова искат да изолират Пеевски от управлението, защо не направят мнозинство с ГЕРБ, без да влизат в правителството, при положение, че програмите им съвпадат на 90%? Те, естествено, няма да го направят и ще бъдат заклеймени като крайни сектанти.

БСП също го отнесоха. Вместо да си траят културно в Пазарджик, те надуха свирките, че качили резултата с хиляда гласа, че станали четвърти в Пазарджик и партията тръгвала нагоре. И това го набиваха в очите на коалиционните си партньори от ГЕРБ, които страдаха след шока от провала. Трябваше да проявят по-голямо уважение към лъва, който сега ближеше рани, но преди това им набута кокала в устата? И заради тази тюрлюгювеч коалиция губи гласове и върви надолу.

В един момент обаче лъвът се раздразни и директно и поименно нападна някои от министрите им. В крайна сметка позитанските шефове си взеха бележка, подвиха опашка и започнаха да му се молят да не разваля управленската коалиция. В името на националните интереси и особено на петимата си министри, защото това очевидно ще им е за последно и следващия парламент ще го гледат най-вероятно по телевизията. ОК. Но след като 15 години всеки ден искаха оставката на Борисов, а сега управляват със същия този човек, бъдете умни, гъвкави, тактични. Къде ги намери Корнелия тези ръководители? Тя несъмнено ще остане като най-славната кадровичка в историята на БСП – като се започне от Божанков и се завърши със Зафиров.

ИТН също са като в небрано лозе. Те още страдат от безумията, които натвори парламентарният им бос Тошко Африкански, с които свали поне двойно рейтинга на партията. След скандала с младите лекари пишман депутатът вече е персона нон грата в Народното събрание и не смее да се доближи до трибуната. А глупавият му закон, предвиждащ затвор за журналистите, които не му харесват, ги довърши. Може би затова те до последно се ослушваха дали да останат в коалицията. Дали си вдигаха мизата или по някакви други причини, не е ясно. Но че са извън кондиция, няма съмнение.

Основната идея на Борисов е, че отговорността на управлението не трябва да се носи само от ГЕРБ. Абсолютно резонна теза. Но като гледаме резултатите от изборите в Пазарджик и голямото димитровградско село Черногорово, май много скоро основната отговорност по управлението ще се носи от друг… Последното социологическо изследване на „Галъп“ показва, че те водят двойно пред ПП-ДБ, обаче преднината пред „ДПС-Ново начало“ застрашително намалява.

В този ред на мисли за ГЕРБ предсрочните избори сега са за предпочитане, ако гледат партийния си интерес. Първо, защото от тях сериозно ще пострада основният противник на Борисов – президентът Радев. При едни предсрочни избори по Коледа или в най-ранна пролет той няма да е успял да изгради своята партия. В същото време при предсрочен вот в студовете около Коледа до урните ще отидат само най-твърдите партийни електорати. И понеже най-твърдият е на ГЕРБ, ето че Борисов пак ще спечели – за не знам кой си път.

Избирайки да запази сегашното управление, Борисов ще остане начело на една паянтова конструкция-коалиция, която един Господ знае колко време ще издържи. Запознати твърдят, че в НС на БСП нараства опозицията срещу участие на партията в управлението и във всеки един момент оттук нататък, ако „здравите сили“ вземат превес, могат да оттеглят министрите си. Слави, както винаги, е непредвидим. Така че ще е необходимо истинско изкуство и много здрави нерви на основните стълбове в коалицията да поддържат нестабилната управленска сграда да не рухне и да затрупа държавата.