Гуруто на ПП се привижда като новия Иван Костов

И отново отиваме на избори. Естественият въпрос е това връщане към цикъла на предсрочни избори ли е, или е начало на политическа стабилност със силно правителствено мнозинство. И основният субект, чиито действия и резултати ще определят отговора на този въпрос, е ПП-ДБ. След формирането на кабинета „Желязков“ опозицията заяви ясната си цел – сваляне на правителството. С основен аргумент зависимостта му от парламентарната подкрепа на „ДПС-Ново начало“.

В началото на годината изглеждаше, че основната грижа на ПП-ДБ беше да не се допусне Пеевски до изпълнителната власт. И ГЕРБ решиха, че е достатъчно да форматират правителствено мнозинство в парламента и кабинет на малцинството, в който участват представители само на ГЕРБ, БСП и ИТН. ПП-ДБ няколко месеца фокусираха вниманието на факта, че с гласовете на „ДПС-Ново начало“ ГЕРБ управляват. Постепенно се разви кампания по налагане на тезата, че Борисов е зависим от Пеевски, който дори завзема партията му. Така атаката с вотове на недоверие към правителството се комбинира със създаване на образ на всесилието, при това задкулисно, на Пеевски. А образът на министър-председателя беше заменен с образа на Борисов като истинския премиер. И това позволи всеки факт и действие на правителството да се интерпретира именно в отношението Борисов – Пеевски, в което поле ПП-ДБ разполагаха атаките вече не към правителството, а към решенията му, защото те са взети и работят в крайна сметка за Пеевски.

Арестът на кмета на Варна стана отличен повод за организиране на втория етап от атаката срещу правителството – протестите. Лятото завърши с неочаквано неприемлив резултат от тях. И от есента влезе в действие третият етап – реализация на правителствената оставка. Новите лидери на основните партии в коалицията ПП-ДБ тръгнаха от организиране на натиск от Европа, който трябваше да блокира възможността правителството да осигури приход на средства към бюджета. Това насочи част от усилията на правителството в посока осигуряване и гарантиране на тези средства. Неотстъпното желание на европейските партньори България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. направи така, че времето за действие на опозицията окончателно се скъсяваше. И бюджетът, който можеше да даде гаранции на правителството, че ще има ресурс да посрещне и ограничи недоволството на редица социални групи, не можеше да бъде допуснат. Защото това би означавало за ПП-ДБ възможност правителството да задържи властта до президентските избори, т. е. до началото на 2027 г.
Последва ефективна кампания в медиите, социалните мрежи и в Народното събрание – както в зала, така и в комисиите, за блокиране на бюджета. Кампания, която имаше както вариант А – успех в НС, така и вариант Б – успех на площада. Разбира се, протестите надхвърлиха характера на инструмент на опозицията в битката срещу управляващите и се превърнаха в изблик на гражданско недоволство, което имаше разнообразни източници. За едни това беше бюджетът, за други еврото, за трети липсата на промяна. Но резултатът беше да постави точка на едногодишната битка за сваляне на правителството.

Бързата оставка наложи ПП-ДБ да влезе непредвидено бързо в нов режим на отговорност какво ще се случва след изборите. Независимо от това дали приемаме, че до този момент действията на ПП-ДБ са били последователни стъпки в изпълнението на поставената цел, или не, то оттук нататък следва да очакваме напълно осъзнати действия, разположени в рамките на предизборната кампания на тази коалиция. И първата стъпка беше популяризираният вече като бъдещ министър-председател Асен Василев да заяви целта – 137 народни представители. Всички коментари се насочиха веднага към грандиозността на амбицията и към сравнения с резултатите на Костов и на Сакскобургготски, дори на Борисов през 2009 г. Т. е. към абсурдността на подобна цел. Но какво всъщност ни каза Василев? Едно-единствено нещо – искаме цялата власт. Само за нас. Както чухме още в онзи запис, любезно предоставен на обществеността от настоящия лидер на МЕЧ. Защо 137? Най-вероятно защото продаваме надежда. Но не като политици, а като майстори на стартъп фирма – надеждата трябва да е толкова невероятна, че да ни завладее и да вложим парите си в тази фирма, която ще ни направи незабавно, категорично и завинаги така богати, както си мечтаем. Дали това ще проработи на терена на политиката, където на избори всеки обещава, но все пак спазва някакви граници на разумност. Все пак избираме политиците максимум за 4 години и въпреки мечтите си знаем отлично, че реализацията им е ограничена.

Така и щяхме да си останем изправени пред този въпрос, ако не последваха радикални призиви и действия. Явно необходимостта да има промени в ИК, както и някои назначения и закони налагат на ПП-ДБ да продължат подгряването на протеста и превръщането му в революционен диктат. Окупация на институции е апелът, юмруци и физически разправи са методите, ритници и насилие са картините – всичко това рисува картината на властта. Независимо от изборите и техния резултат ние тук днес и сега казваме и налагаме кой какво ще прави, без да се даде възможност за отклонение от нашите разпореждания и искания. По същество това е окупация на власт, представена като неизбежно действие в защита на демокрацията и на предстоящите избори. На които именно ПП-ДБ са представени като единствения гарант за честността им.

Подобно влизане в предизборната кампания подсказва, че това ще е кампания на рекламиране на вече постигнатия успех, която изключва и потиска всяко различие. След като се оказа, че на протестите има граждани, различни и подкрепящи различни партии, а социолозите не отчитат екстремната победа на ПП-ДБ, то следващите месеци ще наблюдаваме завладяване на избиратели по всички възможни начини. С една доминираща теза – вече победихме, на изборите само ще регистрираме тази победа. А ако резултатите не са такива, които сме обявили, че ще бъдат, то ще е ясно – пак са ги купили, пак с измама искат да ни управляват. Лошата новина е, че най-вероятно точно това ще се случи. Защото крайната агресия и желанието за унищожение на всеки, който предпочита да гласува за друга партия е хранителна среда за недоверие не само в изборите, но и във всеки участник в тях. А резултатът е разделение, омраза и унищожение на врага – емоции, които не допускат каквото и да било взаимодействие.

Оттук логично е ПП-ДБ, след като не могат да си партнират с никоя от съществуващите партии, които имат амбиция и възможности да влязат в следващия парламент, да поискат резултат, гарантиращ еднопартийното им коалиционно правителство. За да постигнат това, има две възможности. Едната – да убедят още около милион избиратели да гласуват за тях. Втората – така да променят средата и контекста на политическия процес, че да смачкат по всякакъв начин резултата на другите. Първо със символа на младите – Gen Z поколението е с нас, нещо повече – то ни обича, то ни избира. После с дихотомията „добро – зло“ – ако не избереш нас, избираш злото. Вкарването на хората в това поле на практика ги лишава от избор, защото премахва въпросите дали доброто наистина е добро – щом знаеш кое е злото, само противното е добро, независимо от това какво реално представлява то. Следва призивът към действие – комбинацията между „гласувайте“ и „пребийте ги“ също ни вкарва в поле на избор, в което естествено е повечето хора да решат, че е по-добре да гласуват, отколкото да се избием.

Възможно ли е подобна кампания да постигне поставената цел? При планирането – да. При осъществяването тя изисква изключителни ресурси – както от време, така и от средства. Времето започна да тече много бавно и подгряването на кипящия котел от емоции изисква все повече и непрекъснато добавяне на дърва в огъня. Вече виждаме, че започва да се разминава точката на кипене с датата на изборите. Става дума за контролираната от ПП-ДБ точка на кипене. Така че от първите дни на новата година ще наблюдаваме нарастваща агресия и вероятно не само вербална. И все повече резултатите на подготвеното от ПП-ДБ ще зависят както от решимостта на останалите партии и политици да не се хващат на тяхното хоро, така и от способността на българите да поставят избора си на рационалната основа на ползата за себе си и обществото.