Петър Волгин: Борисов като влюбен Ромео под балкона на Жулиета  

Все по-трудно става да откриеш нормална човешка логика в разговорите, които се водят около евентуалното съставяне на правителство. ГЕРБ за пореден път се държат по начин, който никак не подхожда на спечелила изборите политическа сила. Бойко Борисов крачи нервно като един влюбен Ромео под балкона на желаната Жулиета, тоест на ПП-ДБ, и не спира да призовава за близки отношения, тоест за съвместно управление. Някои определят това като мъдро политическо поведение от страна на Борисов. Ако успеел да събуди заспалите чувства на ПП-ДБ, той окончателно щял да излезе от изолацията, в която партията му изпадна още през лятото на 2020 г. Само дето подобна стратегия изобщо не отива на партия, която не просто за пореден път е победила на вота, но и има претенциите да владее начините на добро управление. Неистово стремейки се към взаимност от страна на основните си политически опоненти, Борисов на практика повдига тяхната цена и намалява своята. Защото да си общуваш с политическия опонент е едно, а да го молиш ежеминутно да ти пристане е съвсем друго. Най-малкото показва неверие в собствените сили.

ПП-ДБ също не се държат особено адекватно в настоящата ситуация. Ако на Борисов му липсва вярата в собствените възможности (странно, но факт), на Кирил, Асен и компания им липсва скромност. Тези хора май все още не вярват, че са загубили изборите. Изглежда, че все още живеят в онзи илюзорен предизборен свят, в който трябваше да имат най-малко 130 депутати в новия парламент. Предвиждаха невиждано електорално цунами в своя полза, не спираха да обясняват как са обединили около себе си всички „добри“ партии, НПО-та и всякакви други структури, а накрая се удавиха в реката, подобно на другата емблематична Шекспирова героиня Офелия. И вместо да се държат по адекватен на изборния им провал начин, ПП-ДБ поставят условия, фръцкат се обидено и бленуват за втория мандат, когато явно според тях тиквата на скорошната загуба трябва да се превърне в каляска на крайната победа.

Обяснението на тези нелогични действия от страна на първите две политически формации в НС някои наблюдатели виждат в задаващите се местни избори. Именно към спечелването на местната власт били насочени главните партийни усилия и за да постигнат тази свръхзадача, в момента им се налагало да извършват странни движения. Няма спор, че стабилното присъствие в местните органи на управление е много важно. До голяма степен политическото дълголетие на ГЕРБ се дължи именно на него. А и ПП-ДБ си дават сметка, че ако искат да се задържат по-продължително време на сцената, задължително трябва да пуснат корени по места. Само че колкото и важни да са местните избори, няма как те да оправдаят нелогичното поведение на формациите, които в този момент се радват на най-голямо електорално одобрение.

Между другото в обществото все повече се засилва убеждението, че всички тези игрички, ритуални танци, приближавания и раздалечавания ще престанат в момента, в който на Горския му омръзне цялата тази работа. Горският, разбира се, живее в американското посолство и сега май е оставил нашенските политически фактори да живеят с чувството, че вземат самостоятелни решения. Обаче много е вероятно на него да му писне, както се казваше в стария виц, и светкавично да строи подопечните си политици в две редици. Горският просто ще им нареди да зарежат всякаква самодейност и да правят правителство час по-скоро. Съветвам тези, които ще нарекат подобно допускане „теория на конспирацията“, да се обърнат към излезлия наскоро официален документ на Главния инспектор на Държавния департамент на САЩ за работата на американското посолство в София. От написаното в този прелюбопитен доклад се вижда, че няма нещо, което нашите партньори да са поискали от нас, и ние да не сме го изпълнили. Няма значение дали става дума за закупуване на още самолети F-16, или за замяната на руския природен газ с американски. Също така няма значение какво правителство управлява – редовно или служебно. Българските управници като едни абсолютно предвидими евроатлантически партньори правят всичко, което бъде поискано от тях. Самолетите са купени, основният източник на природен газ е заменен, нали не си представяте, че ще се опънат основните ни политически лица тъкмо на една евентуална заповед бързо да съставят правителство?

А може би именно в тези васални отношения, в които се поставят много наши политици по отношение на партньорите, се крие отговорът на въпроса защо толкова много хора са отвратени от политиката и отказват да гласуват. Има логика в подобно отношение. Защо да си давам труд да участвам в тази пиеска, казват си хората, когато нейното развитие зависи не от моето гласуване, а от плановете на някое посолство. За когото и да гласувам, в крайна сметка политиците ще направят това, които им наредят чуждите началници. Всичката им предизборна принципност ще изчезне в името на това да бъдат изпълнени желанията на партньорите.

Много трудно може да бъде оборен изводът, че отдавна сме се превърнали в територията, която няма думата, когато става въпрос за собственото ѝ бъдеще. Нещо повече, както политици, така и официозно говорещите глави по телевизорите много се сърдят, когато ние, нормалните граждани, искаме сами да решаваме бъдещето си. Когато стане дума за референдум например, тези говорители изпадат в бесновато настроение и почват да обясняват каква чутовна глупост представлявала всяка подобна инициатива. Не можело по важни теми като въпроса за лева и еврото да се произнасят неспециалисти, твърдят правоверните говорители. А истината е тъкмо обратната. Именно по най-важните теми трябва да се произнасят колкото се може повече хора. Защото само така ще имаме легитимно решение. Да си припомним какво означава демокрацията – власт на народа, или да става това, което мнозинството от хората искат, а не това, което разни политици и самозвани специалисти смятат за правилно. А главната причина все повече българи да не харесват политиците си и да отказват да участват в игричките им е, че „слугите на народа“ вече съвсем са забравили какво значи демокрация.