Зов за помощ от дълбините на мизерията (Снимки)

Само преди 2-3 месеца българката Снежана Валянова –жена с голямо сърце, живееща и работеща в Испания, връщайки се за дни в България, се срещна очи в очи с огромно човешко нещастие, небивала бедност и нищета. За броените дни, в които е тук, успява да свърши много добрини за бедстващата Цветомира Кожухарова от с. Милковица, общ. Гулянци. И най-важното – успява да спечели сърцето и доверието на странящата от хората и затворена в мъката си млада жена. Цветомира се доверява не само на Снежна, но и на цялото ѝ семейство, на родата, изтъкани от доброта и съпричастност.

Ден преди Коледа племенницата на Снежана – Андрея, заедно със съпричастната си свекърва отиват в дома на Цветомира да ѝ занесат храна и плодове за светия празник. Влизайки в къщата, младата майка Андрея вижда как севернякът надува найлоните, наслагани по прозорците вместо стъкла, усеща как студът се просмуква отвсякъде, сковавайки човешкото тяло. Вижда „дом“, потопен в мрак поради липса на електричество, дом, в който водата отдавна я няма, храната е рядкост, а дрехите и завивките – твърде малко, за да предпазят жената от пронизващия студ. При този ужас Андрея не удържа сълзите си. Разплаква се пред жената. Прибира се в дома си, сяда и пише във фейсбук, в групата „Милковчани за Милковица“ следното:

„Нужда от помощ за жена в беда“: В студените зимни дни една млада жена се бори за оцеляване без всякакви условия за живот. Тя няма ток, вода, дърва за единствената си печка, няма топли дрехи, няма достатъчно храна. Ежедневно се бори със студа, глада и нищетата. Моля, нека протегнем ръка и помогнем. Дори малък жест може да промени и направи живота ѝ по-добър, по-човешки. Тя има нужда от дърва за огрев, топли дрехи, палто, шал, ръкавици, чорапи, топли обувки, храна, дълготрайни продукти, завивки. Ако имате възможност, моля, помогнете като се свържете с мен. Андрея“.

Уважаеми читателю на вестника, боли ме, че в България има хиляди като Цветомира, но се радвам от сърце, че все още има добри, състрадателни и всеотдайни хора. Вярвам, че докато има такива като Снежана и Радослав Валянови, децата им Макси и Елена, Лиляна Мацева, такива като Андрея, Маринела, ще я има и България! Ще пребъде, защото истинските сила и щастие са в добротата. Защото добротата и съпричастността вървят ръка за ръка като най-висша форма на щастие. Колко малко трябва на човека да протегне ръка, да подаде, да зарадва, да стопли едно сърце!

Докарани сме до съдба все по-често да виждаме човешката болка около нас и дай Боже, да се „иляди“ броят на тези, които подават ръка, за да стоплят зъзнещите от глад и студ българи!

Валерия Стефанова