Хайгашод Агасян: Искра Радева първа изпя моите песни

Диша ли? - чудели се всички дни наред около кошчето на дебеличкото бебе, проплакало на 28 януари в разгара на лютата варненска зима на 1953 година. В името му е кодирана славата на двама прочути арменски царе – Хайг и Ашод. Хай(г) означава “арменец” – арменците наричат родината си Хаястан, а Ашод е царувал през Средните векове, в най-разцветните за страната му времена.
Майка му Аросяк (името означава Зорница) дълго чакала тази рожба. Отгледала сина си у дома, без да го дава на детска градина – била шивачка и работела надомно.
Цигулка, китара, виола и пиано били инструментите, на които Хайгашод Агасян последователно свирил.

“Реално обаче първият ми скъп музикален спомен е един детски акордеон с 12 копчета, съхранен вкъщи и до днес 

Имам го от шестгодишен, когато се наложи да лежа цял месец в ИСУЛ заради бъбречна болест. Наближаваха зимните празници и лекарите търсеха за новогодишната програма деца, които свирят, пеят и рецитират. Тогава аз взех акордеона и минах по всички стаи да веселя болните деца. Свирих “Тръгнал кос”.

“Хайго много хубаво пее на балкона, всеки ден го слушаме – защо не го заведете на прослушване?” – с този съвет на съседите (семейство Радуилски) към родителите започва кариерата на бъдещия музикант. Хайгашод е бил само на три. Баща му, който по професия бил счетоводител, но цигулката му е била слабост, го поверил на видната специалистка по пиано г-жа Ебщайн.
“Помня как тя натискаше клавишите, а аз до нея трябваше да изпявам всеки тон. Мисля, че я впечатлих! Започнах с цигулка, понеже цената й ни беше по джоба. Пиано получих едва през 1970 г., след като татко почина. Купихме го с парите от спестовната му книжка. Струваше 500 лева, беше докарано с ТИР от Източна Германия. Прекрасен инструмент, на който свири и синът ми.
В ерата на Бийтълсите пък на мода излезе китарата.

Баща ми непреклонно забраняваше у дома да се появява такъв инструмент, но все пак леля ми донесе една дървена китара от Армения
 
Много съм й благодарен, понеже това умение неизменно “ме спасява” в концертната ми дейност – когато няма пиано, си акомпанирам на китара”. Хайгашод Агасян е завършил Музикалната академия, специалност виола, при това с отличие. Насока за това му е дал отново съсед – музикалният педагог Трендафил Миланов.
Аз бях раздвоен между свиренето и писането на музика. Надделя второто. Минах през много елитни оркестри, дори като студент съм свирил в Западен Берлин с Херберт фон Караян... но през цялото време в мен напираха мелодии.
Аз непрекъснато пея по улицата и въпреки че околните се чудят дали съм нормален, не мога да го спра. Нито да го обясня...

Другата му голяма любов е театърът, за който го открива режисьорът Андрей Калудов, търсейки музиканти за “Ромео и Жулиета”.

Младежкият театър става първото работно място за Хайго.

“Ако за нас, студентите от Консерваторията, концертът беше рутина, за колегите от ВИТИЗ всяко представление беше празник. Когато свирех в театъра, аз летях.
Даваха ми малки роли, но по-важното е, че Младежкият театър ми даде среда. Там се запознах с Недялко Йорданов, с когото сме велик творчески тандем, с Искра Радева, която първа изпя моите песни “Искаш със теб да останем добри познати...” и “Не остарявай, любов”, с Аня Пенчева, с Ваня Цветкова, с Володя Смирнов...
Успехът ме споходи в зряла възраст и, слава Богу, понеже ако е преждевременен, може да е пагубен за по-младия човек – да го демотивира за творчески труд.
Изобщо добрият музикант се гради от ранното детство. Не може да станеш звезда на 20, ей така, изведнъж... Жена ми също е пианистка. Стремя се да мотивирам сина си да остане в България и да се занимава с призванието си. Смятам за най-голям успех своя наследник.