Баба Маруца привиквала Тато да си говорят на влашки  

Официалната рождена дата на Тодор Живков е фалшива. Но още преди 1989 г. бе широко известно, че рожденият му ден 7 септември по политически съображения е подбран така, че да се вмести прецизно в навечерието на националния празник 9 септември, без обаче да застъпва Съединението, още по-малко деня, когато според вицовете човек си купува фабрика – 8 септември.

Живков направи фурор, като сам обяви, че рождената му дата всъщност е неизвестна. Ето какво пише той в мемоарите си:

„Дълги години бе оспорвана и датата на моето раждане. И то не от някой друг, а от собствената ми майка. Нашият спор с нея така и не приключи. Наложих се аз, но тя докрай остана на своето. Какъв е случаят? Майка ми твърдеше, че съм се родил навръх Симеон, по стар стил. Но свещеникът, който ме кръщавал, известният поп Велчо, бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми. Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането.

Пресметнах и определих датата – 7 септември.

Майка ми остана непреклонна: „На никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и.“ Всеки път завършвах препирнята ни с думите: „Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави“. Ако я бях послушал, сега щях да съм по-млад с цели 13 дни!“ (Тодор Живков, „Мемоари“, 1997 г.).

Вместо да изясни истината, този откъс забърква страшна каша не само около раждането на Живков, но и по въпроса за биологичния му баща.

Маруца се омъжва за Христо Живков в самия край на 1910 г. и първородният им Тодор се ражда критично скоро след това. Семейството набъбва с брат му Георги и сестричките Пенка (която умира от холера още невръстна) и Цветанка. Извор на сведения за децата е майка им, тъй като таткото Христо неизменно отсъства при ражданията в семейството. Сякаш за него е съчинена старата градска песен за вътрешния гурбетчия, който при своето завръщане брои децата и пее: „Наместо две намерих три“. А освен на гурбет бащата на Живков ходи и на война през 1912-1913 и през 1915-1918 г., като стига чин подофицер.

Ето защо в официалната биография на Живков (Партиздат, 1981 г.) „изглежда, съвсем по принуда е филтриран следният текст за бащата Христо: „Гонен от сиромашията, почти през целия си трудов живот той е на работа вън от родното си село. 12 години е кожухар в габровски фабрики. По характер Христо Живков е затворен и мълчалив. За това допринася и животът, който води далеч от неговите близки“.

Тук почти се признава, че семейните връзки между съпрузите са били доста хлабави, което и обяснява отчуждението на бащата. Самият Живков добавя в мемоарите си обилни аргументи в полза на този извод. Според него заради честите разправии със свекъра майка му Маруца е напускала дома многократно и отивала при братята си в Орхание (Ботевград). След месеци баща му отивал там и с много кандърми си я прибирал. Този модел на съпружество с чести и продължителни разкъсвания е много типичен за циганските съжителства.

Маруца Живкова, по баща Дръвнишка, всъщност е родена в Сомовит през 1886 г. В речника на Стефан Илчев за собствените имена нейното име „Маруца“ е обозначено като румънско, много разпространено сред влашките цигани. Освен това според едно късно свидетелство на журналиста Йовчо Йовчев при всяко посещение на делегация в Правец баба Маруца го е викала, за да си поговори с него на влашки, защото нямало с кого другиго.

За предците е установено, че са „чукачи“, както са наричани ковачите – цигани, и че идват от Влашко. Към периода след раждането на Живков вече са интегрирани.
Предците наТато по бащина линия пък са от рода Яшарови (Яшар = Живко), но години наред са били наричани Замфиркьовци, нарицателно име за „цигани“ в този край. Дядото на Тодор Живков е бил известен в Правец като Тодор Замфиркьо. А от един незнайно как оцелял документ отпреди 1944 г. се вижда, че Живков се е записал с името Яшаров за член на някаква кооперация в София.

Друга важна улика за липсващия баща е фактът, че чак до постъпването му в гимназията в Орхание Тодор Живков е бил известен в Правец като Тошко Маруцин. Според българската традиция на майчино име са записвани децата, чийто баща е неизвестен или отказва да ги припознае.

В контраст с бащата официалната биография описва Маруца така: „Будна девойка, с открит характер и ведър нрав, сръчна в работата, пряма в отношенията с хората. Душевната щедрост и самораздаването са нейни драгоценни качества“.

На Димитровден в годината на ранната смърт на баща си будната Маруца е заведена на Подуенския пазар за слугинчета и наемана за полска работа във „Врана“ почти до края на пролетта. През есента това се повтаря, тъй като за бедните селски семейства такъв е начинът да се намали броят на гърлата за изхранване през зимата, когато няма работа на полето.

За последно Маруца е наета в двореца през есента на 1910 г., но по Коледа набързо е омъжена за приходящия в Правец по туй време Христо. След Нова година той пак поема на гурбет, а тя се връща към задълженията си на прислужница в двореца. Но тъй като явно се е почувствала непразна, а и започнало да личи, в края на март я отпращат обратно в Правец. Според градската легенда Маруца си е заминала с цяла волска кола с дарове и оттогава семейството ѝ вече не е изпадало в крайна сиромашия, което дава храна на версията за генетично родство на Живков с Кобургготите.

Така става ясно защо майката води със сина си онзи дългогодишен спор, който Живков описва в мемоарите. Очевидно стратегията е била да отмести датата на раждането му дотолкова, че зачатието да попадне в дните след венчавката при условията на нормална 9-месечна бременност. Но синът не схваща мотивите на майката и „дълги години“ спори с нея.

Стъписващото е обаче, че и майка, и син грешат в датировката. Денят на Симеон Стълпник, който майката сочи за рожден ден на Живков, през 1911 г. е бил на 14, а не, както твърди тя – на 20 септември. По нов стил той е на 1 септември. Ако раждането е било на 20 септември, Тодор Живков, за да е син на баща си, ще да е престоял в майчината утроба кръгло 10 месеца.