Мистичен двойник погубил Екатерина Велика

Историята на Руската империя изобилства от драматични обрати, дворцови интриги и загадъчни събития, но малко са онези случаи, които балансират така умело на границата между исторически факт и мрачна мистика, както легендата за двойника на Екатерина Велика.

Някъде през есента на 1796 г. императрицата се намирала в покоите си в Зимния дворец, когато изведнъж била повикана спешно от паникьосани прислужници. Те твърдели, че преди минути са я видели да влиза в тронната зала — царствена, облечена в обичайните си дрехи, мълчалива и с втренчен поглед. Проблемът бил само един: самата Екатерина по това време си почивала, далеч от залата.

Когато императрицата слиза лично, за да разбере какво се случва, пред очите й се разкрива ужасяваща сцена — на трона седи нейно абсолютно копие. Мълчалива, неподвижна двойничка. Не говори, не реагира, само стои със зловещо спокойствие. Шокирана, Екатерина моментално нарежда на стражата да стреля по привидението. Куршумите не срещат съпротива — тялото изчезва безследно. Само дни след този злокобен инцидент Екатерина Велика внезапно получава сърдечен удар и умира.

Този странен случай не е просто зловещо съвпадение. В германската мистична традиция срещата със собствен двойник — т.нар. "допелгенгер"— се смята за сигурен предвестник на смъртта. Според окултиста Йохан Георг Шрьопфер, популярен в края на XVIII век, допелгенгерът не е просто визуална илюзия или халюцинация, а е проявление на "сенчестото аз" — духовният двойник, който понякога се отделя от тялото в моменти на силно напрежение или предстояща гибел.

Шрьопфер, който сам твърдял, че е влизал в контакт с духове чрез спиритически сеанси, описва подобни случаи в своите бележки. Той вярвал, че появата на допелгенгер не може да бъде предотвратена и че това е момент, в който тялото и душата се разделят временно, за да се подготвят за окончателна раздяла — смъртта.

Екатерина Велика, образована жена с интерес към просвещението и философията, вероятно би отхвърлила подобни твърдения приживе. Но дори тя не можела да пренебрегне зловещото чувство, което я обзело в тронната зала. Може би, в онзи момент дори най-могъщият владетел усеща, че има сили, неподвластни на короната.

Историците и до днес спорят за достоверността на този случай. Някои го приписват на раздута дворцова легенда, други го разглеждат като символичен разказ, отразяващ края на една епоха. Но както често се случва в историята, когато мистерията се преплете с фактите, границата между реалност и предание се размива.