Индипасха – най-мистичното място в Странджа  

Индипасха е едно от най-чудните места в Странджа, което оставя за дълго онова необяснимо усещане за покой и духовност, мистика, красота и надежда. Трудно се стига до свещената местност, трябва водач, който познава планинските пътеки. От векове насам в България се пресичат християнски и езически вярвания, а Странджа планина пази в себе си много такива свещени местности и извори.

Едно от тях е Индипасха – скално светилище и предполагаемо древно тракийско оброчище. Местните хора го считат за едно от най-светите места в Странджа и вярват, че водата му е свещена и лековита, а посещението на мястото носи изцеление и духовно пречистване. Лековитата вода блика изпод надвиснала скала. В подножието на скалата поклонници са направили импровизиран параклис с икони, кандило и недогорели свещи.


Светилището се посещава през цялата година от много хора, търсещи изцеление. Всеки, който отиде там, освен оброчището ще види и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото, между „горния“ и „долния“ свят, своята мъка и болест.

Една от легендите за Индипасха разказва, че когато се родил Зевс, жената на Кронос – Рея, го скрила в пещерата, за да не го погълне баща му, както направил с предишните си пет деца. В пещерата Зевс растял, кърмила го козата Амалтея. Когато Кронос научил това, я наказал. Но не бивало да оскверни свещената коза, затова я закачил да виси – да е нито на земята, нито във водата, т. е. все едно не съществува. Това хилядолетно предание според местните сочи, че Индипасха е най-древното възможно светилище, което е живо и днес. Близо две хилядолетия тайната за Индипасха била погребана. Отново легендите разказват, че след векове на забрава аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол.

Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял. Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце.
Така и днес стотици поклонници търсят спасение от болките си в лековития извор.