Вещицата Виктория Райдос спасява село от зловещо проклятие

В началото на септември започна новият сезон на руския риалити формат „Битката на най-силните екстрасенси“. Сезонът изправи участниците пред загадки, които дори най-опитните магове трудно могат да решат. Сред тях се открои потомствената вещица Виктория Райдос – жена с особена енергия, носеща в себе си вековни знания и дарбата да вижда онова, което е скрито за останалите. Вторият епизод от сезона я отведе в отдалечено село, където отчаянието и страхът вече бяха взели власт над хората. Там я очакваше задача, която не приличаше на обикновено изпитание, а на истинска битка за живота и душите на живите.

В селото Ново Чурилино в Татарстан къщите, които отвън изглеждаха обикновени, криеха тайната на множество трагедии. Жените там посрещнаха Виктория със сълзи и трепет, защото от месеци живееха в постоянен ужас – мъжете им започнали един след друг да посягат на живота си. Без предупреждение, без признаци на болест или депресия, сутрин били до тях, вечер се смеели с децата, а на следващия ден някой увисвал на въжето под стряхата на хамбара или в двора. Никой не можеше да обясни какво се случва и защо смъртта се разхожда из улиците им като невидим гост.

Виковете на жените се смесваха с отчаянието на майките, които губеха синове, и със страха на децата, които всяка сутрин се будеха с мисълта кого ще изгубят утре. Въпреки усилията на местните власти и лекари не бе открита никаква рационална причина. Хората започнали да шепнат за древно проклятие, надвиснало над селото още преди поколения, което сега било пробудено и вземало своите жертви.

Когато Виктория пристигна, тя веднага усети тежестта във въздуха, наситен с чужда енергия – гъста, лепкава и тъмна. Докато разговаряше с жените, тя забеляза в очите им не само страх, сякаш самите те вече вярваха, че няма спасение. Вещицата тръгна по прашните улици и навлезе в дворовете, където въжетата още висяха като неми свидетели на трагедията. Там тя почувства нещо по-силно от обикновена мъка – присъствие, което я следваше на всяка крачка. Според нея това е проклятие, направено някога от жената на свещеник, убит в местната църква. Заради което мъжете на това село никога няма да намерят покой, ще бъдат принудени да се обръщат срещу себе си и да унищожават рода си. Поколения наред клетвата тлеела, невидима и слаба, но достатъчна да поддържа постоянен страх. Сега поради съвпадение на обстоятелства, звездни позиции и родови грехове проклятието отново било събудено.

Виктория Райдос започна своя ритуал в тъмната нощ, използвайки главното си оръжие – книгата на мъртвите.  Шепнещите ѝ думи бяха древни, непознати на околните, но всяка носеше сила. В един момент вятърът се надигна и зави из улиците, сякаш самите духове на загиналите мъже се опитваха да надвикат гласа ѝ. Селото потръпна, кучетата завиха, а децата заплакаха в домовете си. Но Виктория не се спря. Със затворени очи тя разплете нишката на проклятието и го върна там, откъдето бе дошло.
След този ритуал хората от селото почувстваха облекчение. Виктория им каза, че проклятието е паднало, но за да не се върне отново, те трябва да реставрират местната църква.

На следващия ден в селото не се чу вик, нямаше ново въже, нямаше нова трагедия. Жените плакаха от радост, а Виктория Райдос си тръгна мълчаливо, оставяйки след себе си спасение.