Нов шеф на БФС ще имаме, футбол обаче - пак не

Е, дойде редът и на българския футбол. То си беше и крайно логично. Само дето според мен и безкрайно закъсняло.

Три са темелите, на които по принцип се крепи спортът и в частност, футболът -  образованието, здравеопазването и колкото и странно да ви звучи, армията.

По-възрастните читатели на „Ретро“ вероятно си спомнят как едно време клубните треньори буквално ни преследваха из училищата и ни „набираха“ – ти при мен във футбола, ти – в баскетбола, момичетата - в гимнастиката, и т.н. И без „няма не искам, няма недей“, както пееше един чалгар – отивай и край.

А ако добавя и „сгледите“, които треньорите организираха по време на многобройните училищни, районни, градски, пионерски, средношколски и какви ли не още турнири и първенства, ето как „масовият спорт“, който сега всеки използва като някакво магическо заклинание, „хранеше“ с кадри и „елитния“.

После се намесваше и здравеопазването. Защото „здрав дух в здраво тяло“, нали. Та телата на подрастващите бяха подложени на непрестанни медицински грижи и така растяха едни наистина здрави поколения. Или поне издръжливи, щом оцеляха и в безумния ни преход...

А ако някой тийнейджър все пак успяваше да се измъкне от хватката на „масовия спорт“ в школските си години, го чакаше казармата. Където освен всички други, понякога и безсмислени, занимания се спортуваше яко.

Пък който успее да се изяви, го чакаше възможността за прехвърляне в прословутите „спортни роти“. Където „служба нямаше“.

Уви, нищо от това не остана за 30 години преход.

Днес „онези училища“ вече ги няма. Сега учителите преследват потенциалните си питомци, за да ги запишат да учат. Защото „парите следвали ученика“.

Днес, ако работеше синхронът образование – здравеопазване, нямаше да почине от разрив на сърцето онова момиченце от Димитровград.

Днес, колкото и храбрият министър на отбраната да се напъва, няма къде да върне наборници в казармите, защото почти всички от тях патриотично настроените цигани изтърбушиха и превърнаха в руини.

Днес в прословутите „междублокови пространства“, където едно време децата се събираха и ритаха, има място само за хлапета с айфони. Пък после се чудим защо. Ами няма ги „пространствата“, които преди това бяха градинки и полянки, затова.

Та футбол ли? Я просто забравете. Не просто е скъсана, направо е завинаги прекъсната връзката, или пъпната връв, между младите български спортни таланти и по-горните равнища – клубно и национално.

След 10 ноември 1989 г. от върховете на „високото спортно майсторство“ в градовете слязоха едни хора с анцузи. Те знаеха, че капитализмът е, на първо място, частна собственост и запретнаха ръкави да я реализират.

Включително и във футбола. Още повече че щом руският евреин Абрамович си купи „Челси“, значи далавера има – евреите никога не грешат. И се започна.
„Масовият спорт“ беше заменен, поне във футбола, с „масова приватизация“ на клубовете. Даже възникна своеобразен почин – всеки уважаващ себе си анцуг със свой собствен клуб.

Е, понякога се поскарваха, друг път се посбиваха, трети направо се избиваха, но „далаверата“ си вървеше. Откровено казано, даже и аз, който все още се брои за спортен човек, вече се обърках кой клуб кому принадлежи.

Успоредно с това вървяха и ред други далавери – „черно тото“, „почистване на едни пари“, покупка на съдии, уреждане на мачове и т.н. Е, ако бъдем честни, това не са нашенски, а по-скоро „вносни“ явления – имало ги е, има ги и ще ги има по целия футболен свят.

У нас обаче те придобиха чудовищни размери. Убили сме били детско-юношеските школи, които да готвят кадри? Няма проблем – ще си купим няколко африканчета и готово. После, ако успеем, ще ги продадем на печалба и ще си купим други. И пак готово. А на българчетата – майната им, в тях трябва само да се влага...

Най-лошото е, че във всичко това участваше (и съучастничеше) и т.нар. ръководство на футболния ни съюз. Всъщност то отдавна се превърна в нещо като „цирк джип и чалга“. И от тази гледна точка по принцип острата реакция на държавната власт от миналата седмица беше и обоснована.

Не толкова обосновано обаче беше пращането на ГДБОП в Бояна. От тази (поредна) демонстрация на сила от страна на изпълнителната власт нищо няма да излезе. И неслучайно из сайтовете зевзеците вече коментират, че полицаите се бавели с обработката на иззетите документи, защото били предимно на шотландски език...

Добре, Боби се уплаши и подаде оставка. Ако не знаете обаче, според устава на БФС и наследникът му ще бъде избиран от същите мъртви души (сиреч платени „делегати“ от мъртви клубове), които на три пъти гласуваха и за Михайлов.

С други думи, ново ръководство на БФС ще имаме. Футбол обаче - пак не...