Детството ни беше сурово, но соцът ни направи жилави

Митовете за щастливото детство при социализма са много. Всъщност в големите градове, откъснати от корените си и близките, родителите ни отглеждаха основно като развиваха в нас чувството на отговорност и самоконтрол. Това означаваше, че огромната част от нас се самоотглеждаха буквално. Родителите ни тръгваха сутрин за работа и се прибираха вечер. Зареждаха ни сутрин печките на дърва и въглища, а ние си ги палехме и поддържахме, докато стане време за училище. Бяха ни научили на противопожарните правила и ние ги спазвахме. На масата сутрин намирахме намазаните филии с масло за закуска, а чая си го приготвяхме сами. В хладилника ни чакаше обядът, който трябваше сами да си подгреем.

От един момент нататък в училищата масово откриха училищни столове и така облекчиха родителите ни. На вратовете ни стоеше завързан с връв ключът за жилището, това беше предпазна мярка срещу загубването и забравянето му. Учителите ни знаеха за тази практика и редовно ни напомняха да си пазим ключовете. Родителският контрол стана по-ефективен от един момент нататък, когато започна масовата телефонизация, но тя вървеше с не особено бързи темпове. В случай на загубване на спасителния ключ имаше и спасителен план и той беше гостуване на приятел, съученик, комшии. Винаги имаше кой да те приюти на топло, да те нахрани, докато се върнат родителите от работа. Естествено, подготовката на домашните, ученето също беше изцяло самостоятелно, родителите осъществяваха някакъв контрол във вечерните часове след работа. Някак си намирахме време и за игри, които бяха истински, по дворовете и улиците и зиме, и лете. Незабравими са летните махленски всекидневни мачове, игрите на топчета и зимните пързалки.

По-сурово, но по-истинско беше социалистическото ни детство, станахме хора жилави. Може би и затова имаме сили да се борим с днешните житейски несгоди.
 
Ангел Станоев, Русе