От хилядолетия киселото мляко е еликсир за здравето. Неговата история, започнала от номадски пастири, пренасяли мляко в кожени мехове, където топлината на тялото и естествените ензими предизвиквали ферментация, е свидетелство за неговата трайност и хранителна стойност. Днес науката установява, че въпросът не е само какво ядем, но и кога – особено когато целта е да вземем възможно най-много от ползите за чревното здраве и имунната функция. Особено важни са двете много свързани ползи – за здравето на червата и за имунитета.
Какво ги обединява и защо това се смята за решаващо за здравето? Приблизително 70% от имунната функция зависят от червата, където разнообразна общност от микроорганизми, известна като чревен микробиом, помага за регулиране на защитата на организма. В последните години в медицината е популярно правилото, че ако искате да засилите имунитета, трябва да обърнете внимание на червата.
Като ферментирал продукт, създаден чрез комбинираното действие на бактерии като лактобацилус булгарикус (съвсем не случайно открит от българския микробиолог Стамен Григоров през 1900 г.) и стрептококус термофилус, киселото мляко е идеалната храна за здравето на червата. Живите пробиотични микроорганизми са в центъра на ползите за здравето и защото превръщат млечната захар (лактоза) в млечна киселина, което прави киселото мляко приемливо и за хора с лактозна непоносимост. Ежедневното ядене на кисело мляко може да предпази от сърдечни заболявания и диабет тип 2.
Ключът към голямата полза от пробиотиците в киселото мляко обаче е дали ще успеят да оцелеят в агресивната киселинна среда на стомаха и да достигнат червата, където могат да окажат своето благотворно действие върху микробиома. С тази цел канадски изследователи се заемат да проучат при какви условия оцеляването на лактобацилите и бифидобацилите е най-добро. Резултатите им са красноречиви: най-голям брой приятелски микроорганизми достигат до червата, когато пробиотикът се приема с малко храна (конкретно с каша от овесени ядки) или 30 минути преди хранене.
Яденето на кисело мляко „за десерт“ – половин час след хранене, катастрофално намалява микроорганизмите. Вероятно по това време стомашната киселина вече е активирана до степен, в която полезните бактерии загиват, преди да стигнат до червата.
Закуската е най-доброто време да си изядем киселото мляко. Независимо дали е просто натурално, или го комбинираме с малко пълнозърнести храни и плодове. Защо започването на деня с такава порция е стратегически избор? Нивата на стомашна киселинност обикновено са ниски сутрин (след нощната пауза без хранене), което може да позволи на пробиотиците да преминат по-ефективно към червата. Това им дава възможност да се „захванат“ и размножават устойчиво точно на мястото, от което ни предоставят най-големите си ползи.
Консумацията на натурално кисело мляко в ранните вечерни часове може да бъде полезна за храносмилателното здраве по сходен начин като на закуска, но все пак отстъпва по полезност. Високото съдържание на протеини в киселото мляко може да удължи чувството за ситост, намалявайки вероятността от късно хапване през нощта. Това може да бъде особено полезно за хората, които искат да контролират теглото си ефективно. При хронично безсъние порция от „живата“ храна може да е добър избор и за по-късна вечеря.
Все още няма коментари