Синът на Корнелия Нинова Рафаел, който отдавна живее в Щатите, вече не просто се занимава с изкуствен интелект, а работи по една от най-амбициозните идеи в съвременната наука – как машините да се научат да действат самостоятелно в реалния свят и един ден да бъдат истински помощници на хората. След години в „Станфорд“ и работа с едни от най-големите имена в американската технологична индустрия българинът е част от екипа на компания за „мислещи машини“, създадена от Мира Мурати – бившата технологична директорка на компанията OpenAI. Самата лаборатория вече се превърна в един от най-обсъжданите играчи в света на изкуствения интелект, след като през 2025 г. привлече 2 млрд. долара финансиране.
Пътят на Рафаел към тази високотехнологична среда започва много по-рано. Като ученик в Софийската математическа гимназия той е сред най-изявените таланти по математика, капитан е на националния отбор и печели общо 17 медала от балкански, европейски и световни състезания. Още тогава името му стига до американските университети. През 2016 г. завършва Калифорнийския университет в Бъркли с най-високи отличия в приложната математика, статистиката и икономиката. По-късно продължава в „Станфорд“, където получава магистърски степени и през 2025 г. защитава докторска дисертация по компютърни науки.
Преди да се насочи окончателно към науката за изкуствения интелект, Рафаел трупа опит и във финансовия свят. Работи като младши портфолио мениджър в звеното за количествени инвестиционни стратегии на „Голдман Сакс“. Но математиката явно се оказва по-силна от Уолстрийт. След това той се връща към научната работа и се насочва към машинното обучение, изкуствения интелект и роботиката. В собствения си академичен профил описва интереса си именно към способността на роботите и другите интелигентни системи да развиват по-широко интелигентно поведение чрез учене и взаимодействие със средата.
Едно от най-големите му научни постижения е разработването на метода Direct Preference Optimization, познат като DPO. Звучи сложно, но идеята може да се обясни съвсем просто – Рафаел и неговите колеги намират начин изкуственият интелект да бъде обучаван по-лесно да разбира човешките предпочитания. Вместо сложна система, която първо трябва да оценява отговорите на машината и след това да я обучава според тези оценки, DPO позволява моделът да бъде настройван директно чрез сравнение между добри и лоши отговори.
Но за обикновения човек може би още по-интересна е друга част от работата му. Рафаел е сред съавторите на системата OpenVLA. Вместо роботът да бъде програмиран предварително за всяко едно движение, идеята е той да може да използва зрението и езика, за да разбира какво се случва около него и какво трябва да направи. През 2025 г. разработката е публикувана и в Proceedings of the Conference on Robot Learning.
Рафаел участва и в Open X-Embodiment – огромен международен проект за обучение на роботи, в който са обединени данни от множество различни роботизирани платформи. Идеята е важна, защото вместо всеки робот да се учи от нулата, машините могат да използват натрупания опит на други роботи и да пренасят наученото към нови задачи. Именно това е една от стъпките към роботи, които не просто изпълняват предварително зададени движения, а се учат да действат в различни ситуации. Рафаел е сред авторите на проекта.
Това е и посоката, в която се движи голямата му научна идея – т. нар. „въплътен изкуствен интелект“. В по-далечна перспектива това означава роботи, които сами се ориентират в обстановката и извършват действия, без да бъдат направлявани от човек. Самият Рафаел още преди години описва научния си интерес към способността на роботите да развиват интелигентно поведение чрез учене и взаимодействие със средата.
През 2025 г. Рафаел беше и един от говорителите на TEDAI в Сан Франциско. Темата на лекцията му бе „Липсващият ключ към свръхинтелигентния AI“.
„Вярвам, че първият истински суперинтелигентен изкуствен интелект няма просто да знае всичко, а ще притежава свръхчовешка способност да се учи сам“, казва Рафаел. И още:
„AI ще може изключително бързо да се ориентира и адаптира. Той ще предлага собствени теории и експерименти, ще използва реалната среда, за да ги проверява, ще събира информация от резултатите и ще повтаря този процес отново и отново, докато се усъвършенства“.
Корнелия Нинова още преди време разказваше с огромна гордост за постиженията на единствения си син и за това, че той е посветил живота си на науката: „Гордея се със сина ми. Той носи българския трибагреник по света с постиженията си в областта на изкуствения интелект!“.
От момчето с медалите по математика до учен в „Станфорд“ и член на един от най-амбициозните AI екипи в Силициевата долина пътят му изглежда като готов сценарий за научнофантастичен филм. Само че в неговия случай машините, които един ден могат да помагат на хората, не са фантазия, а предмет на реални научни разработки.
