Колко „хубаво“ беше на пионерския лагер в Обзор 

За онези, които превъзнасят соца, детството, летните лагери, организациите „Чавдарче“ и пионерската и всички онези странности, през които преминавахме тогавашните подрастващи, ето едно описание от първо лице за 15-дневен лагер на морето в околностите на Обзор.

Базата е в близост до селото, през 90-те години все още съществуваше, макар и изоставена вече. Злополучното ми лагеруване се случи през лятото на 1969 г. Пътувахме с нощния влак от София за Варна по 10 деца в купе за 8 пътници, макар и петокласници, никак не ни беше удобно, но възторгът от предстоящото лагеруване потискаше неудобството. Пристигане, измерване на теглото и разпределяне на отряди от по 30 деца, настаняване в огромни спални по 15-20 души накуп. Естествено, външни тоалетни и доста встрани от спалните. Нощем, ако се наложи, си беше цяло събитие да ги използваш.

За всяка стая е определен и по един учител, контролиращ дисциплината. Нашият беше строг, кисел, гневен, явно насила отделен от семейството си и командирован посред лято. В ония години на почит беше т. нар. Макаренкова система на възпитание, която включваше и шамарите като средство за въздействие, така че в спалното дисциплината беше желязна. Кошмарът беше обаче непрекъснатото строяване на плаца. Сутрин, за да се вдигне знамето и да се поеме към столовата за закуска. На обяд за хранене – също строяване на плаца под палещото слънце, същата процедура и за вечеря. На плажа лежим наредени в прави редици като войници, обърнати всички на една страна, следва сигнал със свирка от учителя по физкултура след определено време и се обръщаме по гръб, после на другата страна, по корем и пак отначало. Това пък беше за равномерно изпичане, а то си беше изгаряне, в онези години мазила за предпазване нямаше. При влизане в морето се подреждахме в колона целия отряд, отрядните ни преброяваха. Всеки трябваше да запомни след кого и преди кого е в редицата задължително. След излизане от морето пак същата процедура, подреждане, преброяване и чак тогава по хавлиите.

Храната – сутрин парче салам, лъжица конфитюр, малко масло или сирене и чаша чай, в която задължително имаше винаги мазно петно. За обяд постна супа, основно с парче месо и плод, за вечеря преобладаващо постно, най-вече зелен или зрял фасул, в други дни пък зеле.

Плаж само до обяд, задължителен следобеден сън, после състезания по футбол за момчетата или народна топка за момичетата. Почти никакво свободно време, лагер, ограден отвсякъде с телени огради, отрядни ръководители млади учители или вероятно комсомолски активисти, никакъв човешки контакт с тях. Просто натегачи, тръгнали да гонят кариера в онези години.

Това беше първият и последен лагер, повече не повторих, не скрих разочарованието си пред родителите си след завръщането. Мисля, че и на тях им стана мъчно и неприятно.
 
Михаил Павлов, София