„Когато бях учител, взех рушвет петел“ – това била една от най-интересните истории, които приживе разказвал пред приятели големият актьор Георги Русев, от чието рождение на 7 май се навършиха 98 години.
Историята се разиграва през есента на 1946 г. в Бальовата махала край гара Костенец. Тогава бъдещата звезда на българското кино е едва на 18 и една година работи като даскал в местното училище. Един ден при него се появява млад мъж, току-що уволнен от казармата, с огромен петел в ръце. „Даскале, искам да ставам милиционер в София“, обяснил той и директно подал птицата на Георги Русев като своеобразен рушвет. Проблемът бил, че кандидатът за милиционер нямал дори завършен трети клас, а за службата му трябвало свидетелство за четвърто отделение.
Русев решил да го изпита поне формално. „Ти знаеш ли да четеш?“, попитал бъдещият актьор. „Абе познавам буквите, ама не мога да ги снадям“, признал мераклията за униформа. „Ето така и аз укрепвах народната власт“, смеел се актьорът. Накрая той добавял: „Петела после го изядохме в кръчмата. Вкусен беше!“.
Огромният му талант и точно този неподражаем хумор превърнаха Георги Русев в един от най-обичаните актьори в България. Макар често да играеше отрицателни герои, зрителите го обожаваха заради естественото му присъствие, специфичния глас и уникалното чувство за комедия. Репликите му от филми като „Оркестър без име“, „Опасен чар“, „Дами канят“ и „Вчера“ се цитират от поколения българи.
Роден през 1928 г. в Костенец в семейството на свещеник, преселник от Македония, Георги Русев извървява дълъг път, преди да стане голямата звезда, която всички помнят.
Завършва ВИТИЗ през 1952 г. в класа на проф. Филип Филипов. По разпределение е изпратен в Пловдив, където играе 9 години. От 1962 г. е в Младежкия театър и след големия скандал там през 1966 г. е в групата на изгонените. В нея са Вили Цанков, Петър Слабаков, Коста Цонев и др. Заминава за Перник и от 1977 до 1990 г. е несменяем директор на местния театър „Боян Дановски“. Това са златните години на трупата.
„С Тодор Живков съм имал няколко срещи, но те не бяха за добро – разказва Русев преди години. – Играех в Младежкия театър, където се очертаха две тенденции относно това накъде да върви той. Аз бях и съюзен председател на колектива, длъжност трета по значимост след директора и партийния секретар. Решихме Вили Цанков да определя художествената политика на театъра. Но борбата между двете тенденции продължи и Тодор Живков ни привика поотделно – привържениците и на двете тенденции. След като изслуша внимателно аргументите ни, той каза само: „Помирете се!“. Днес всеки би казал, как така държавният глава ще се занимава с някакъв театър? Но за онова време това бяха важни идеологически въпроси – накъде да върви българският театър.
Ние не изпълнихме поръчката на Тодор Живков, 80 на сто от колектива застана зад Вили Цанков и... естествено, бяхме привикани втори път с думите: „Аз казах ли ви нещо на вас, защо не го изпълнявате?“. Отново обаче не се помирихме, направихме събрание и пак подкрепихме Вили Цанков масово. След като научил за събранието, Тодор Живков казал: „Тия там са големи организатори, бе!“. И отсякъл: „Хайде сега отивайте в Перник!“. В групата на изгонените бяха и Петър Слабаков и Коста Цонев, и други, все известни актьори.
С Тодор Живков повече срещи не сме имали. Но на един конгрес на културата след няколко години, вече бях играл във филми, като ме видя, попита: „Как е киното, как е киното?“. Той имаше невероятен навик да запомня хората. Е, благодарение на неговото решение в Перник останах 24 години, от които 13 бях директор на театъра. Това бяха последните години преди промените и 3-4 месеца след тях подадох оставка“.
Русев напуска директорския пост, когато вижда, че театрите вече не могат да поддържат такива огромни щатове и той трябва да съкращава и уволнява колегите си. В София става един от основателите на Малък градски театър „Зад канала“. Играе и в Народния театър, както и в Театър 199. Слиза от сцената през 2006-а на 78-годишна възраст.
Въпреки огромната си популярност Русев никога не се възползва от славата си. Живее в скромен панелен апартамент, няма кола, не трупа богатства и категорично отказва да участва в реклами, макар да му предлагали сериозни хонорари. За него актьорската професия била нещо много повече от комерсиален бизнес.
В личния си живот също бил пример за стабилност – рядкост в артистичните среди. Със съпругата си Надежда Попова, уважаван инженер-химик, прекарват заедно 55 години.
Актьорът си отиде на 1 април 2011 г.
Все още няма коментари