Картите за почивка бяха евтини, раздаваха се с връзки

Почивките по време на соца обикновено бяха свързани с условията, с които разполагаше съответното предприятие. Ако работиш в голям и известен завод, фабрика, институт, възможностите бяха две – да почиваш на ведомствената база на морето или на другата, която е на планина. Ако пък предприятитето не разполагаше с такива възможности, се ползваха профсъюзните почивни бази, които бяха много и бяха във всички морски, планински и балнеокурорти. Имаше дори и практика да се водят преговори с местните администрации и да се наемат частни квартири по договор с профсъюзната организация на ведомството. Транспортът до почивната база и обратно също беше организиран.

Картите бяха на ниски цени и бяха обикновено за смени от по десет дни. Е, те също се раздаваха с връзки, особено когато трябваше членовете на семействата да си съвпаднат отпуските по време, ако работеха на различни места. А и друго си е да почиваш в началото на юни или в отпускарския месец август. Почивните бази бяха с минимални удобства – стаи с легла и шкаф за дрехите, по-луксозните с балкон, другите без, обща столова с хранене на смени и по график, един телевизор в столовата, спортна или детска площадка. Хората се познаваха и съумяваха да си направят почивката приятна. Децата се сприятеляваха, жените си обсъждаха женски теми, мъжете участваха в епичните белотни битки понякога до среднощ, задължителна беше ракийката със салатката вечерно време.

Един път по време на смяната се ходеше организирано на кръчма с кебапчета и бира, а последната вечер преди отпътуването обикновено беше прощална.

Имаше някакъв ред при раздаването на картите за почивка, но все пак с предимство се ползваха героите на труда, партийните активисти и членове, профсъюзните дейци и хората на високи длъжности в администрацията на предприятието. Този начин на почиване беше втръснал, на хората им омръзваше години наред да са на едно и също място, все с едно и също обкръжение около себе си. Но това бяха възможностите, хотелската база беше оскъдна, скъпа и не особено достъпна. Затова се налагаше организираната профсъюзна почивка.

Но все пак – почивка за всички имаше! Всеки можеше да си я позволи. А сега бедните българи масово не почиват, защото не могат да си го позволят при невероятната скъпотия на всичко.
 
А. Александров