Когато санаториумите бяха достъпни за всички и картите за 20 дни бяха около30 лева

С цялото критично отношение към социализма и глупостите, които се вършеха тогава, ние – хората от старото поколение, с носталгия си спомняме за тогавашната организация на балнеолечението. Имаше не само широко създадена мрежа от санаториуми, но най-важното – тя бе достъпна най-вече финансово за много широки кръгове от населението.

Бяха създадени различни центрове, които лекуваха различни болести на базата на широко разпространените у нас минерални извори: Банкя, Хисаря, Сандански, Велинград, Вършец, Момин проход, Стрелча, Белчин, Павел баня, Наречен и много други места. Лечението продължаваше средно между 14 и 20 дни, а картите бяха от порядъка на 10-30 лева при заплати между 140 и 220 лева. Естествено, голямата част от стойността на картата се поемаше от тогавашните профсъюзни организации, а получаването на карти ставаше след съответните лекарски предписания. Балнеосанаториумите предлагаха и съответните условия за възстановяване на здравето –басейни, тангентори, парафинолечение, инхалационни процедури, лечебна физкултура и всичко необходимо. Имаше и известна специализация според природните условия и особеностите на минералната вода. Например Сандански – за белодробни болести, Павел баня и Вършец – за хора с двигателни проблеми, Хисаря – за хора, които имат проблеми с бъбреците, жлъчката и черния дроб, Велинград – за общо укрепване, Наречен – за нервни болести, Момин проход – за двойки с репродуктивни проблеми.

Санаториумите и почивните станции работеха целогодишно без прекъсване, в тях имаше лекарски екипи, медицински сестри, санитари, които се грижеха за хората. Менюто беше изцяло съобразено с болежките на възстановяващите се. И до ден днешен почивалите в Хисаря си спомнят с весело чувство за абсолютно безсолната диета в тамошните санаториуми, която обаче за три седмици създаваше стабилни навици за по-здравословен живот.

Днес всичко това го няма като практика, синдикатите ги има, но я няма грижата за здравето на членовете им, нито пък средства за подпомагането им. Много от сградите на бившите санаториуми са само грозни останки от отминало време, безлюдни, запуснати, разрушени.
 
Павел Величков, Стара Загора