Соцлагерът конкурираше Запада и „Евровизия“ с шоуто „Интервизия“. Пееха Муслим Магумаев, Карел Гот, София Ротару, Бисер Киров

Покрай огромния успех на нашето момиче Дара на „Евровизия“ по-старото поколение си спомнихме къде с насмешка, къде с носталгия за естрадната музика по време на соца. Времето, когато бяхме млади и освен модерните „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ слушахме и гледахме жадно всичко, което ни се показваше тогава.

Естествено, не може да не споменем „Интервизия“ – конкурс, който се провеждаше като социалистическа конкуренция на тогавашната „Евровизия“ през 60-те и 70-те години. Зад него е стояла OIRT – тогавашната организация за радио и телевизия на социалистическия лагер. Най-известните имена на социалистическата естрада се изявяваха на този фестивал, обикновено провеждан в Сопот – Полша. Муслим Магумаев, Алла Пугачова, Карел Гот, София Ротару, Едита Пиеха бяха звездите на соцестрадата, а от българите Йорданка Христова, Емил Димитров, Бисер Киров – особено популярен в СССР, Маргарита Хранова, дует „Ритон“, а по към края на соца и Васил Найденов.

В концертите на „Интервизия“ вземаха участие и западни изпълнители, нямаше толкова рязко отделяне в музикален аспект от Желязната завеса: Бони М, Ал Бано и Ромина, Рики е Повери, Удо Юргенс, Тото Кутуньо.

През този период може да се каже, че италианската музика заемаше особено място – беше харесвана и обичана.
В онези години, особено във Великденската нощ, се излъчваха концерти както от фестивала „Сан Ремо“, така и записи от „Евровизия“. През този период вървеше и българският фестивал „Златният Орфей“, който привличаше интереса на стари и млади. Той е бил замислен като международна изява от ранга на италианския „Сан Ремо“. Направен е опит изявата на морския бряг да изглежда по-западно и по-престижно в музикален план. И това е донякъде успешно – във вечерите на излъчването улиците опустяваха напълно. Популярна през тези години беше и програмата на телевизията на ГДР, известна у нас с името „Шарено котле“. Публиката виждаше АББА, Аманда Лиър, Далида, Мирел Матийо. Балетът със своите дълги редици, слизащ по едни безкрайни стъпала, беше емблема на шоуто. Пера, пайети, високи ботуши, красиви балерини – всичко това наподобяваше на най-добрите естрадни, музикални и забавни образци от онова време.
 
Валери Добринов