Спомен за бръснарниците  

Като чирак отваряш бръснарницата в 5:30 ч. Метеш, мажеш пода с масло, за да не се вдига прах, миеш стъклата, палиш печките в дамското и мъжкото. После слагаш чайника с водата на печката. Идват майсторите бръснари, водата вече е топла. В 6 часа влизат първите клиенти.

Към 9-10 часа събираш старото бельо, броиш салфетките за бръснене, хавлиите и описваш всичко. Пускаш ги в две торби, слагаш ги на рамо и ги носиш в пералнята в „Подуяне“, като се прекачваш от трамвай на трамвай. През другото време гледаш единия майстор как бръсне. Той ти дава да сапунисаш клиента. След това да го обръснеш само отстрани. После и брадата и мустаците най-накрая. Така беше. Сега вече бръснарниците от едно време са само спомен.
 
И. Несторов