Спомени от соца: Как живеех като млад специалист със 130 лева заплата  

Михайловград, 1987 г. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм със 130 лева заплата. Ставам рано, отивам на работа. След това се прибирам пеша, трябва да напазарувам нещо. Първо влизам в плод-зеленчука, а в него асортиментът е три загнили ябълки и две кила картофи. Купувам кило картофи и после влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два потъмнели кокала – месото свършило на обяд, утре щели да докарат. Излизам, гледам – опашка. Есен е, хората купуват захар, дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката, компоти ще слагат. Захар не ми трябва, не ми трябват и капачки за буркани, затова подминавам опашката.

Но третата не мога да подмина. В книжарницата са пуснали „Птиците умират сами“. Нареждам се. Идва моят ред и книжарката ми иска бележка от вторични, че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една книга, а аз ще я уредя с водопроводни части от предприятието, понеже на пазара са дефицит. Влизам в смесения магазин до нас. В целия град има пет магазина. Купувам салам кучешка радост, другият е свършил, утре щяло да има. Купувам и цигари, увеличили са ги пак.

Прибирам се към нас. На паркинга е жигулата ми и какво да видя – свили са ми чистачките. И нали съм счетоводител, смятам наум. Дотук съм изхарчил 5 лева. Около 4% от заплатата. Ако така харча, няма да ми стигнат 20 лева в края на месеца. Ако взема и книгата от 7 лева, няма да ми стигнат 27. Ако платя тока и водата, няма да ми стигнат 47. Ако заредя гориво, няма да ми стигнат 77 лв. Добре че държавата плаща на жената майчинство. От моите данъци. Детето няма да умре от глад.

Влизам и пускам телевизора. Дават поредния конгрес на КПСС. Жената готви картофите и пържи салама. Почват новините – една жена дои крави, друг прави хляб, а трети строят панелки за трудещите се. Свършват новините и почва „Робинята Изаура“. Жената сяда с плетката и се приготвя да гледа. И токът спира. Палим свещите и чакаме да дойде токът. Той идва, ама програмата по телевизора е свършила.
 
Р. Антов