Навръх Еньовден – 24 юни, гласовитата Петя Буюклиева посрещна 67-ия си рожден ден сред близки, колеги и почитатели. Заедно с други родни рок звезди любимката на публиката в момента е гост-изпълнител в турнето по случай 45 години на група „Спринт“ и им предстоят изяви в много градове из страната. „Най-хубавото е, че нашите концерти са в подкрепа на хора с репродуктивни проблеми. Ние помагаме, като даряваме голяма част от средствата, които получаваме от продадените билети. През септември и октомври концертите продължават“, обясни Петя.
Тя говори пред „Ретро“ и за най-голямата си радост извън сцената – двегодишната внучка Амаи, която живее в Швейцария и вече демонстрира музикален талант.
– Петя, как премина рожденият ви ден?
– Беше невероятно! Винаги празнувам рождения си ден по два дни и го съчетавам с Петровден, който е празник на село Бачково и на Бачковския манастир. Аз съм кръстена на моята баба Петра – майката на баща ми. Затова всяка година се събираме с роднини и приятели там. Обожавам рождения си ден, защото получавам безкрайно много любов.
– Повече от 40 години сте на сцената, мислите ли вече за пенсиониране?
– Продължавам да пея с пълна сила, записвам и нови песни. Непрекъснато съм в творческа вихрушка, не се спирам. Но това ме радва! Значи съм потребна и нужна.
Но да, предстои ми да се пенсионирам. Много ми е смешно, че стигнах до пенсия. Наскоро си подадох документите, но в никакъв случай не бих разчитала само на пенсията си. Благодарна съм за наградата, която получих заедно с мои колеги, за принос към българската култура и музика. 44-ото Народно събрание одобри предложението на Министерството на културата за отпускане на пожизнена парична премия на група изтъкнати творци, сред които съм и аз. Става въпрос за символична сума – първоначално беше 500 лв., после я вдигнаха на 700 лв., но самата награда има огромна морална стойност. Сред отличените са най-големите имена сред композиторите и певците у нас. Благодаря, че съм част от този отбор. И ще продължавам да държа фронта.
– Вие сте се срещали с Ванга и Вера Кочовска. Какво ви казаха те?
– Баба Ванга ми беше казала: „Ке остарееш, ке побелееш, ама гласът ще ти звучи като на моме“. Вера Кочовска пък ми предсказа дълголетие. Надявам се да е била права. Да, краката вече не те държат както преди, организмът отпада, но гласът ми си е на мястото, а това е най-важното. Оказа се, че гласът е моята карма, моят голям късмет, с който Бог ме е дарил. И до днес пея песните си в оригиналните тоналности, в които са създадени преди 45 години.
– Вие сте баба на момиченце на име Амаи. На колко години стана тя?
– Вече е на две години и половина. И трябва да ви кажа, че определено демонстрира музикален талант, защото изразява чувствата си, като си тананика и пее песнички. Това много ни радва, защото всички казват, че е наследила таланта на баба си.
Мечтая си един ден да пеем заедно „Баба ми е фаталната жена“. Момичетата често наследяват талантите на своите баби, независимо какви са те. Така че имаме голям шанс. Аз си я усещам – много е музикална, танцувална, забавна и силно ме обича. Редовно правя клипчета за нея, пея ѝ песнички и ѝ ги изпращам. Много ми е тъжно, че живее в Швейцария, в немската част на Цюрих, и не мога да я прегръщам всеки път, когато поискам. Но поддържаме връзка по интернет, виждаме се по вайбър. След разговорите детето винаги иска баба. Душичката, вече се опитва да разбира няколко езика, защото няма друг избор, живеейки там. На живо се опитваме да се виждаме поне веднъж годишно, а ако можем – и по няколко пъти. Всички обаче имаме натоварени програми.
След раждането на внучката ми бях плътно до нея. Там майчинството е много кратко. Аз и мъжът ми зарязахме всичко и се отдадохме на бебето. От третия до шестия месец бяхме при нея. После направихме кратка пауза заради ангажименти и след това отново се върнахме в Швейцария за още два месеца. Хвърлих се предано в грижите за детето, то израсна с нас и с песничките ни. Още от съвсем малка се заслушваше. Тя е нашата голяма обич, нашето бъдеще.
– Според вас вярно ли е, че внуците се обичат повече от децата?
– Не, не е така. Различно е. Това е нова тръпка. Сега изживяваме отново гледането на малко дете. Не мога да кажа, че съм обичала по-малко сина ни, когото съм родила и отгледала. Не, в никакъв случай.
Любовта към децата и към внуците е различна, но е еднакво силна. При внуците има едно особено обожание. Появява се малкото същество и ти преживяваш всичко отново, но вече на по-зряла възраст. Отдаваш се напълно. Любовта е различна, но не е по-малка или по-голяма.
– Изминали са повече от 20 години от трагичната кончина на вашата майка, която почина след катастрофа. Свиква ли се да се живее с такава болка?
– Искам да кажа, че времето не лекува. Който го е казал, не е бил прав. Никой не може да замени майката. Тя може да замени всеки, но на нейното място не е в състояние да застане никой. Много страдам, че мама си отиде толкова рано. Не можа да се зарадва на внуци и правнуци.
Когато почина, не можех да се храня. Отслабнах много, не можех и да пея. Чувствах, че е грях. Беше ми гузно да пея, не исках. Докато една нощ не я сънувах. Тогава тя ми каза: „Пей! Заради мен пей!“.
Пея заради нея, защото съм наследила нейния глас. Беше невероятна жена с прекрасен глас. Беше славеят на рода ни.
Често я сънувам. Тя много обичаше цветята. След концерти съм ходила при нея с всички букети, а тя украсяваше с тях стълбището на къщата. Така мисля за нея, такава искам да си я спомням.
Все още няма коментари